Прочетох

Напоследък прочетох две книги. Ей така от раз, само за два-три дни. Хубави книги, няма спор. И се размислих, и ми се договори. Но няма с кой. Жалко, нали? Вече не останаха хора, с които да си говориш. И нехора не останаха за жалост. А трябва да се радвам уж, утре заминавам за Рим. Хубаво място казват. И им вярвам, но защо ли това не помага на душата, която иска само да поговори с подобни. Добра тема за размисъл, също като тези книги. Ама и тях ги няма вече, така де, изчетох ги и няма да има повече от тях. Отново убиха симпатичните ми, но това не прави по-леко да се разделя и с останалите герои. Не че нещо съм вманиачена, но те поне имаха с кого да си говорят. Имаха и цел, към която се стремяха, а най-вече имаха нещо, което не прави всичко да изглежда така безнадеждно. Е, някои ден може и ние да го имаме. Ако ни има още този някой ден...