Hi there :P

Интересно ми е дали още четеш, че аз някак спрях да имам време да пиша.
Но какво пък, едва ли на някого липсвам. На никого не прилипсвах като заминах на 2000 км от дома, защо да залипсвамм сега, когато спра да пиша във виртуала.

Както и да е, дреме ми дали четеш.
Напоследък научих много неща.

Например...

Научих, че имам още много да уча
Научих, че има още много неща, с които да се преборя;
Научих, че е безмислено да се боря с тези неща, защото накрая пак
ЩЕ науча, че има още толкова, които чакат своя ред.

Научих, че е трудно да се учи и работи, да се спи по малко, да се издържаш сам и най-вече научих,
че всичко научено не ми помага ни най-малко сутрин да ставам от леглото.

Научих, че е хубаво да си за хората там, когато се нуждаят от теб, но все още се опитвам да науча другите, че е хубаво и те да са за мен понякога там, не че ми трябват особено.
Научих, че мечтите са красиви, но са само мечти, а тяхното отражение в реала е далеч не така красиво и лесно постижимо.

Научих, че колкото повече научаваш, толкова по-малко смисъл виждаш в цялата тази каша, наречена живот.

Тъй че няма да навреди ТИ да научиш това, за да не съжаляваш после, като продължиш досущ като мен да учиш, учиш и накрая сам да не знаеш защо. На мен никой не ми каза, че научаването не води до нищо добро.

Но най-вече се научих да не ми пука.
Научих да премам критика, да ставам рано, знаейки че този ден ще продължи точно 20 часа преди отново да си легна и всъщност остана само едно нещо, по което не се вписвам засега в обществото. Но смятам съвсем скоро да преодолея и тази разлика.

И така, животът продължава. Дори и като няма смисъл да се става сутрин.