Мрънка ми се

Не съм писала буквално от векове тук. Нямах нито време, нито желание. Нямам си и на идея как се стигна до това състояние.
Събота.
Дъжд.
Студ.
Уни.
Учене.
Няма ми го доцентът:/
Времето е такова от седмици. Нищо лошо като цяло, само дето не помага с нищо за подобряването на настроението.
Какво да се прави, като настроението само не ще да се подобри.
Акълът ми и той сякаш се е изпарил някъде.
Вчера беше хубаво в клуба, но си тръгнахме твърде рано, защото... защото хората са тъпи, затова. Всеки ден ми изглеждат все по-тъпи и непоносими, чудя се накрая как ще живея сред тях.
Хубава работа, нЪли? На 19 и се да се чудиш дали скоро ще можеш да живееш сред хора.
И тъй, намрънках се, сега ще си налягам парцалките да уча за нещата, които са ми интересни, но за които нямам желание...