МислА

Лежа си в леглото и се опитвам да отложа неизбезжното задължение на ученето. Няма значение колко е интересно, в момента, в който нещо се превърне в задължение губи чара си.

Та лежа си аз и съзерцавам събиращите се пред буря облаци и си мисля, че подобни сиви облаци и някъде в мен се събират.

животът придобива все по-безмислени измерения и май бавно клоня към онази част на човешкото население, което е много нетърпеливо да се срещне със смъртта. Не, че е толкова трагично в моя случай, далеч не тръпна от желание да пукна. И все пак ако това монотонно безмислие не се овенчае в скоро време с разнообразие, моята мотивираност за каквото и да е било бавно, ама славно ще изчезне.

Кофти мислА, а?

Не че особено много ме притеснява, поне не докато все още мога да отложа безмислеността на всичко в този пост.

А музиката някак си не ми помага, пуска се една такава... Де да знам как да я нарека, подкрепяща настроението ми.

Както и да, май исках и друго да кажа, но май е безмислено. И не, нихилистична не съм, просто неоткрила смисъла на всичко това към този момент.

И тъй.

А, да. Сетих се. Исках още да мрънкам.

Излиза ми се, сред хора ми се ходи. Пазарува ми се, пие ми се кафе някъде. Ходи ми се и сред природата и в един голям град и... И въобще в обществото някак си. Не че тук има общество. Неделните дни тук са като Зона 51- същинско мъртвило. Скапана работа да ти кажа. Всичко е скапано понякога. И все пак е по-добрата възможност.

Бе, кой идиот измисли живота?!

Дъжд

Днес е облачно и вали.

Обичам тези пролетно-летни дни, през които нито е топло, нито студено, а някак уютно мрачно и влажно.

Както и да е, няма какво да ти ги описвам, със сигурност си ги виждал безброй пъти през живота си досега.

Идеята беше, че има нещо особено очарователно, свежо и ново в тези дни. Поне след дъжда. Искрено се надявам това време да се задържи по-дълго. Не защото ще има по-малко работа, а просто защото е толкова свежо и... сдухващо, но в някаква положителна насока. Изобщо е хубаво.

И в това хубаво време имам вдъхновението да си поставя нова цел в живота. Понеже съм от този тип хора, дето обичат да виждат някакъв разултата слагам с днешна дата началото на стремежа към целта ми. Пък да видим какво ще излезне.

А, да. Хубав ден ви желая:)

Hi there :P

Интересно ми е дали още четеш, че аз някак спрях да имам време да пиша.
Но какво пък, едва ли на някого липсвам. На никого не прилипсвах като заминах на 2000 км от дома, защо да залипсвамм сега, когато спра да пиша във виртуала.

Както и да е, дреме ми дали четеш.
Напоследък научих много неща.

Например...

Научих, че имам още много да уча
Научих, че има още много неща, с които да се преборя;
Научих, че е безмислено да се боря с тези неща, защото накрая пак
ЩЕ науча, че има още толкова, които чакат своя ред.

Научих, че е трудно да се учи и работи, да се спи по малко, да се издържаш сам и най-вече научих,
че всичко научено не ми помага ни най-малко сутрин да ставам от леглото.

Научих, че е хубаво да си за хората там, когато се нуждаят от теб, но все още се опитвам да науча другите, че е хубаво и те да са за мен понякога там, не че ми трябват особено.
Научих, че мечтите са красиви, но са само мечти, а тяхното отражение в реала е далеч не така красиво и лесно постижимо.

Научих, че колкото повече научаваш, толкова по-малко смисъл виждаш в цялата тази каша, наречена живот.

Тъй че няма да навреди ТИ да научиш това, за да не съжаляваш после, като продължиш досущ като мен да учиш, учиш и накрая сам да не знаеш защо. На мен никой не ми каза, че научаването не води до нищо добро.

Но най-вече се научих да не ми пука.
Научих да премам критика, да ставам рано, знаейки че този ден ще продължи точно 20 часа преди отново да си легна и всъщност остана само едно нещо, по което не се вписвам засега в обществото. Но смятам съвсем скоро да преодолея и тази разлика.

И така, животът продължава. Дори и като няма смисъл да се става сутрин.