Курс купува, курс продава

или как е котиран животът днес.
Вече ми е трудно да мисля на български, ама ще се опитам.
Всеки ден се учудвам и отвращавам от начина, по който хората превръщат всичко в търговия. Няма значение дали става за материални или духовни неща. Отвращава ме начина, по който ако не се вписваш по някакъв начин в стереотипа на множеството, автоматично биваш отритнат и причислен към "ненормалните".
На това ако му викате живот -.-
Лесно е да се върви по вече утъпкани пътища, лесно е да се повтарят вече измислени мисли, лесно е въобще да се прави нещо, което вече някога е било направено. Само дето вече никой не разбира, какво значи всъщност да се направи нещо ново. А още по-неприятно е, че всички се опитват да ти обяснят колко невероятно трудно и непостижимо е това.
Понякога мразя хората, мразя ги тъй искрено. Най-вече тези, дето наричат мен егоист, а сами не разбират колко егоистична е тяхната гледна точка. Знам, че нямам право да мразя някого, че не разбира или че никога не е преживял нещо подобно, но понякога просто... се случва.
Просто ми омръзна всеки път да обяснявам и никога да не бъда разбрана. Писна ми е и да се боря с тези вятърни мелници.
Днес вече няма идеали или поне не такива, дето да ми пасват.
Днес вече няма хора или поне такива, които аз да мога да нарека така.
-.-